Как хобито се превърна в страст! :)

Всичко започна с едно малко Sony Nex 3. В началото беше просто игра – запечатвах усмивките на приятели, нашето куче, а после и синът ми Марти. И тогава, преди повече от 13 години, в сърцето ми пламна нещо, което не угасна – любовта към фотографията. Страст, която постепенно се превърна от хоби в професия, и от професия – в смисъл и път.

Фотографията за мен не е техника, не е кадър, не е просто „снимане“. Тя е начин да видя душата – такава, каквато е. Всеки човек носи своята уникална светлина и именно тя ме вдъхновява да натисна спусъка. Всяка фотосесия е среща – среща със спомените, които още не са се случили, и с емоциите, които остават завинаги.

Днес снимам с Nikon Z7 II и Nikon D850, но истинското „оборудване“, на което се опирам, е сърцето ми – вниманието към детайла, умението да усетя и най-малкия жест, нежния поглед, искрената усмивка. Вярвам, че снимките не просто улавят времето – те пазят любовта, връзката, топлината, които ни крепят и в най-трудните моменти.

Пътят ми като майка и жена не винаги е лек. Ежедневието често ме разпилява, но именно тогава фотографията ме връща към себе си. Тя е моята тиха сила, моят начин да давам, да обичам и да оставям следи. Защото знам, че онези мигове, които сега изглеждат малки, един ден ще се окажат най-ценните съкровища в нечие сърце.

Затова снимам – с любов, с дълбоко уважение към живота и с искрено желание да подаря радост.

Вярвам, че фотографията е повече от изкуство – тя е връзка. Между мен и хората, които застават пред обектива. Между вашата история и бъдещето, което ще я пази.

Между мига и вечността.